​2017 г. вече е история. Вижте кои са най-значимите събития и тенденции от политическия и икономически живот в България и по света през последните 12 месеца в специалната секция на Investor.bg "Икономиката през 2017 г."

Изминалата 2017 година приключва с изненадващо добри резултати за пазара на труда - рекордно висока заетост и почти рекордно ниска безработица, трудовите доходи продължават да нарастват с добри темпове. Липсата на работна ръка се оказа основният дефицит, което се превръща в риск не само за трудовия пазар, но и за новите инвестиции и за икономиката като цяло.

Ефектите от посочените фактори не закъсняват - наличната работна ръка става все по-взискателна към работодателите и упражнява натиск за покачване на доходите. Бизнесът от своя страна има да наваксва по отношение на осъзнаването на ползите от отказ от традиционното работно място и предимствата на дистанционната работа.

Като цяло пазарът на труда през 2017 година продължи да създава работни места, безработицата в страната падна до нива под 6%, което е рекордно ниско равнище за последните осем години, доходите тръгнаха нагоре. В същото време остарялото трудово законодателство се превръща във все по-сериозна пречка в контекста на дигитализацията и новите технологии, които навлизат на трудовия пазар.

2017 година показа, че ако досега конкурентоспособността на фирмите се измерваше с тяхното технологично обновление, тя вече ще се измерва с възможностите на компаниите да дават търсените работни заплати. Предприятията, които не могат да генерират достатъчно добри печалби, няма да могат да си осигурят работна сила.

В търсене на кадри

Всички експерти са категорични, че голямото търсене на качествена работна ръка тепърва предстои и се изказват предпазливо за предприетите стъпки за „внос“ на кадри от чужбина.

2017 година ни направи свидетели на съвсем нова ситуация на пазара на труда - промени се посоката на търсенето и предлагането. И така от пазар, предлагащ работна ръка, българският трудов пазар стана търсещ работна сила – работната ръка не достига, а и не желае да заема предлаганите позиции за предлаганото заплащане, коментира бившият заместник-министър на труда и социалната политика и  вицепремиер на България между 2001 г. и 2005 г. Лидия Шулева. 

Ефектите от тази нова ситуация вече се виждат – натискът на работната сила върху пазара на труда води до това работниците до голяма степен да започват да диктуват условията на заплащане и на труд. Това обаче не винаги може да бъде удовлетворено от страна на работодателите. В този смисъл сме изправени пред сериозна опасност – очертава се през 2018 година да имаме затворени фирми - поради липсата на работна ръка и невъзможността на част от предприятията да отговорят на търсените работни заплати от служителите. 

Конкурентоспособността на фирмите доскоро се измерваше с тяхното технологично обновление, а сега ще се измерва с това доколко конкурентоспособността на предприятието може да поеме натиска на работната сила - могат ли фирмите да дават исканите работни заплати, посочи Лидия Шулева. Тя определи това като друг вид повишаване на конкурентоспособността, защото фирмите, които не могат да генерират достатъчно добри печалби за дейността, която извършват, няма да могат да си осигурят работна сила. От друга страна, има и много фирми, които откликват на нуждите от по-високи заплати, но пък не могат да намерят достатъчно квалифицирана работна ръка, която да наемат.

Така че през 2018 година ще има фирми, които поради ниска конкурентоспособност и ниска възможност да генерират доходи, ще затворят. Причината е, че няма да намерят достатъчно хора да работят. Някои предприятия може и да се изместят поради недостиг на работна сила.

Липсата на подходящи специалисти вече потиска реалните възможности на икономиката - фирми отказват или бавят поръчки заради недостиг на трудови ресурси, а 35% от промишлените предприятия определят именно този недостиг като фактор ограничаващ разширяването на производството им, посочва икономистът от Института за пазарна икономика Явор Алексиев.

Според Иван Нейков от Балканския институт по труд и социална политика 2017 г. е динамична и с добри резултати - ниска безработица, активен пазар в реалния сектор, увеличено търсене на работна ръка. Основният негатив продължава да бъде дефицитът на квалифицирана работна ръка, което оказва въздържащо действие върху икономическия растеж.

Курс: „внос“ на работна ръка

През годината държавата направи първи стъпки към попълване на дефицитите на трудовия пазар – бяха облекчени редица процедури за „внос“ на работници от чужбина.

Именно това е едно от новите предизвикателства, твърди Нейков - възможно е този подход да има неочаквани последици в обществения живот, тъй като пристигането на големи групи хора с цел да заемат празните работни места у нас може да бъде посрещнато по подобен начин, по който бяха посрещнати и потоците от бежанци. 

Все още не използваме важен инструмент, за да мотивираме българските кандидати за работа – признаването на знания и умения, придобити по неформален начин“, каза Нейков. В този подход той вижда голям капацитет, каза експертът, защото тези хора не могат да се появят на „белия“ пазар на труда сега поради това, че нямат официално призната квалификац

Икономистът Явор Алексиев също е резервиран - въпреки скорошните подобрения има какво още да се желае и по отношение на процедурите за “внос” на работници от чужбина. Като цяло той смята, че пазарът на труда се представи над очакванията на повечето анализатори – заради рекордно високата заетост и почти рекордно ниската безработица трудовите доходи също нарастват с добри темпове.

Правителството реагира доста бавно на установената нова ситуация на пазара на труда. Истина е, че трябва да се ускори „вносът“ на работна ръка, но не сезонно за туризма - например с кадри, които не са обучени и са едни гастрольори, които не дават качествен продукт, коментира Шулева. Трябват мерки за сериозен „внос“ на работна ръка – хора, които ще живеят продължително време в страната, ще се установят и ще бъдат обучавани за определена работа.

Недостигът на работна ръка ще е сериозен проблем през 2018 г. Противно на някои внушения, обаче, вносът на работна ръка от чужбина в никакъв случай не е по-евтина алтернатива, но е някаква алтернатива, казва Алексиев.

Доходите поемат нагоре

Доходите ще трябва да вървят нагоре и това е почти сигурно, защото търсенето на работна сила ще го изисква. Ще се правят и по-големи усилия от страна на работодателите за професионална квалификация на учащите – за стажове, за да може бизнесът да си „отглежда“ кадрите. 

И догодина доходите на работещите ще продължат да нарастват, посочи и Нейков, подчертавайки и обострянето на регионалните различия в цената на труда. Като цяло доходите ще растат по няколко причини – очакванията инфлацията да тръгне нагоре, растящият брой на производствата с по-висока добавена стойност, дефицитът на кадри биха имали положителен ефект върху ръста на доходите.

Доходите в България растат по много причини и позитивното е, че в някои сектори, като преработващата промишленост и ИКТ, все по-голяма част от наетите са в икономически дейости, създаващи по-висока добавена стойност. Повишаването на доходите е свързано и с по-високо потребление, а от началото на 2017 г. и с по-висока инфлация, коментира Алексиев.

Безработицата - рекордно ниска, резервът - трудно използваем

Изчерпа се потенциалът за спад на безработицата, смята Шулева. А причината е не толкова у работодателите, колкото у самите хора. Защото голяма част от безработните не могат да си намерят работа поради липса на достатъчно добра квалификация и нежелание да се преквалифицират. Трудовият резерв е много трудно използваем. Много усиля са необходими да се приобщят тези хора към трудовия пазар и да бъдат убедени, че трябва да минат през квалификация, стажове и т.н., за да започнат работа.

А иначе икономиката ни има голям потенциал за създаване на работни места и добър пример е икономическата зона в Пловдив - с голям интерес от много фирми, но основният проблем е липсата на качествена работна сила. Все още има сериозен потенциал за привличане на нови инвестиции и създаване на високоплатена работа за хората.

Вероятно има известна възможност за спад на безработицата и под 6%, тъй като икономиката не е развила все още целия си потенциал, но трудно може да се очаква спад на показателя в България под 5%. Има потенциал на местния пазар - хора, които да бъде привлечени, смята Нейков.

Основният проблем е, че голяма част от безработните са дългосрочно безработни, а програмите за повишаване на тяхната квалификация и реинтеграция на трудовия пазар са неефективни, коментира Явор Алексиев. Спадът на безработицата през 2018 г. най-вероятно ще се забави, но тя вече е на такива нива, в които се превръща по-скоро в личен, отколкото в макроикономически проблем. Нейната значимост остава висока най-вече в по-малките, отдалечени и бедни общини, формиращи хомогенни райони с висока безработица - най-вече в Северозападна България, пограничните и смесените райони. 

Равнището на заетостта отговаря на икономическото развитие, но негативно влияние идва от намаляването на външните инвестиции. Разкриването на нови работни места продължава да не е атрактивно за външните инвеститори, коментира Иван Нейков. Пазарът на труда обаче се връща към нормалност с оглед на това, че огромната част от новите работни места бяха създадени от реалния сектор, а не от субсидираната заетост.

Според Явор Алексиев реалната икономика стои добре, което е видимо и от изпреварващия ръст на възнагражденията в частния сектор. В дългосрочен план обаче решенията минават през образователната система, пълната ревизия на философията на активните политики на пазара на труда и въвеждането на ясен, лишен от политически зависимост механизъм, за определяне на минимално заплащане.

Дигитален свят, дигитален пазар на труда

През изминалата година един друг феномен се настани и ще се развива на българския трудов пазар – започват да навлизат все повече нови форми на работа – дистанционна, от вкъщи, гъвкаво работно време. Все повече ще има потребност от такъв тип нетрадиционно работно време и нетрадиционно работно място. 

За съжаление обаче Кодексът на труда, който е от 70-те години на миналия век продължава да твърди, че трудовият договор се характеризира с определяне на работно време и място. Във век на дигитална трансформация ние продължаваме да твърдим, че само това са елементите на един трудов договор и забравяме че сме в 21 век и работното място може да бъде виртуално, че дистанционната работа е нещо съвсем нормално и хората не могат да бъдат ограничавани с неща, характерни за края на миналия век, каза Лидия Шулева.

Влиянието на новите технологии върху пазара на труда ще става все по-сериозен фактор, посочва и Иван Нейков. Вече някои работодатели започват да разбират големите ползи от отказ от традиционното работно място и използването на възможностите за работа от разстояние. Основното предизвикателство за 2018 година ще продължава да бъде капацитетът на работната сила - в търсене на условия за признаване на неформални знания и умения, смята Нейков.

Според Явор Алексиев сега е моментът да се създадат навици за провеждане на проактивни политики, свързани с уменията и на безработните, и на работещите. Продължаващото обучение и ученето през целия живот в момента са лишени от смисъл паразитни фрази, а те са ключът към повишаването на конкурентоспособността на българския работник.

Ключовите предизвикателства през 2018 г.

Липсата на качествена работна сила ще продължи да тежи на трудовия пазар в България и през 2018 година. Архаичните регламенти за работно време и работно място също ще пречат за развитието на конкурентоспособен бизнес. Образованието и квалификацията са неща, по които се реагира твърде бавно с оглед на предстоящия натиск на трудовия пазар, който ще продължи през следващите години. А предприятията ще трябва да отговорят на търсените работни заплати от служителите, за да бъдат конкурентоспособни.